Победени, без да бъдем бити

Ключовият момент настъпва на 1 септември 1916 година, когато България обявява война на своята северна съседка. В този период германските и австро-унгарските войски започват настъпление от Трансилвания. Командването над армейската група е възложено на фелдмаршал Август фон Макензен, който нарежда едновременно да бъдат атакувани крепостите Тутракан и Силистра. Генерал Тошев изразява несъгласие, като подчертава необходимостта първо да се завладее Тутракан; той смята, че след успеха там Силистра ще падне без проблеми преди появата на руските сили в Добруджа. Опитният прусак е впечатлен от увереността на подчинения си, но не може да оспори правилността на неговата стратегия.

Командирът вдъхновява своите войници за освободителен поход с думите: "Нашето дело е свято и тръгваме с дълбока вяра и ентусиазъм да изпълним задължението си. Богът на правдата ще укрепи нашите сили!" На 5 септември бойците от 4-та Преславска и 1-ва Софийска дивизия започват атака през телени заграждения и ями, посрещайки "оловния дъжд" от артилерийски огън и картечници. Вместо стонове от болка, ранените извиквали "ура", а останалите преминавали над тях все по-близо до укрепленията. Нищо не можеше да спре решимостта им - или победа, или смърт! И те постигат успех с превземането на „румънския Вердюн“ и пленяването на 28 хиляди души. (Академик Георги Марков)