Григор Начович-Велзевула

Григор Начович е български политик, който играе важна роля в изграждането на България след освобождението от петвековното османско владичество. Неговите противници му придават незаслуженото прозвище Велзевул, свързано с финикийския бог на злото и Сатана. Той активно участва в революционната борба чрез четническите действия и Руско-турската освободителна война. Бил е член на Учредителното събрание, което изготвя Търновската конституция през 1879 г., а също така първи финансов министър на Княжество България и заема различни министерски постове в редица правителства. Дори опонентите му го включвали като министър в своите кабинети, казвайки: „Има Начович, има правителство.“

Начович е образован човек и истински патриот, отдаден на свободата и независимостта на страната си. Успешно предотвратява усилията на Русия да направи България част от Задунайская губерния.

Той проявява умерени демократични възгледи с известен наклон към консерватизма, което обяснява колебанията му в политическата дейност - винаги с цел защита интересите на държавата и народа. Не се увлича по материалните богатства; вместо това смисълът на живота за него е във всеотдайността към народа и родината.

В тетрадката си „Изповед“ той споделя: „Аз не бях алчен и не търсех слава; не вършех злини и затова не бях Мефистофел.“ Така той реагира спрямо неправомерните обвинения от страна на своите политически врагове, които го нарекли Велзевул с измислени клевети до края на неговата кариера.