Сърцето на медитацията

Същността на медитацията, която я зарежда с енергия, е състраданието. Тук не става въпрос за обичайното разбиране на състрадание, а за такова, което се развива и задълбочава в синхрон с мъдростта, произтичаща от практиката.

Без тази основа всички останали техники нямат смисъл.

Добрата новина е, че умът може да бъде обучен да проявява състрадание; един такъв усвоен ум представлява плодородна основа за практиката на Великото съвършенство (дзогчен), която мнозина последователи на тибетския будизъм считат за най-висша духовна практика. С нейна помощ можем да достигнем до дълбокото първоначално осъзнаване и да започнем активно да го интегрираме в ежедневието си. Мъдростта и състраданието, които възникват от това дълбочинно прозрение, са изключително важни не само за личния ни напредък в медитацията, но и за колективния ни стремеж към по-мирен свят.