Българската перспектива към художествената култура отвъд Желязната завеса през 1960- те години

Монографията разглежда българския поглед към френската арт сцена през 60-те години на миналия век. Чрез конкретни примери се демонстрира културната динамика на това десетилетие, като се обсъждат участия в международни художествени форуми, обмен на изложби и елементи от визуалната култура в ежедневието.

Изследването разширява темата с множество аспекти: допълнителни казуси могат да бъдат включени. Погледът към Франция не може да бъде строго отделен от този към Запада или контактите с източните страни зад Желязната завеса. Тази множественост представлява както предизвикателство, така и възможност за по-обширно разбиране днес.

През разглеждания период френското изкуство е представяно в България по ретроспективен и селективен начин. Идеологизираната критика анализира определени постижения на модерното изкуство до Втората световна война, съсредоточавайки се върху фигуративния образ, но пренебрегва творбите на Тенгели, оп арта, необичайните обекти на Новите реалисти и антропометриите на Ив Клайн. Пикасо е показван само с ранните си произведения. Завесата на смислите остава най-трайният аспект под влиянието на Желязната завеса. Множество референции от артистичките гласове, критици и идеолози от бурния дебат през 60-те години подсказват нуждата от осмисляне на събитията в настоящето.