Героичният човек

Д-р Янко Янев е философ, поет и есеист, който се счита за един от водещите представители на българското ницшеанство и неохегелианство. Той е автор на множество книги, статии и рецензии по философски и културни теми както на български, така и на немски език. Роден през 1900 година в Пещера, той завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия, където изучава философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет, а за известно време оглавява културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г., той получава покана да изнася лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Умира при англо-американските бомбардировки над Дрезден през февруари 1945 г., докато продължава Втората световна война. След 1944 година името му става забранено заради несъвместимостта му с комунистическия культурен канон – изключват го от Съюза на българските писатели като фашистки автор, а произведенията му са премахнати от училища и библиотеки.

Янев развива концепцията за героичния човек във връзка със съществуването на свръхчовека, което поставя под въпрос основополагающи традиционалистки идеи относно обществото, любовта и брака; критикува предразсъдъците от античността до модерните времена; предлага уникални разбирания за моралността. Идеята за героичния човек е особено актуална сред европейската култура през онези години, когато вниманието към расата и националността набира сила. Преди началото на Втората световна война темата за героя има пряка връзка с вагнерово-ницшеанските размисли, които са особено значими в Германия през този период.