Хранене на бременната жена и метаболитно програмиране на болестите

Околната среда започва да въздейства върху човешкия организъм още от зачеването. Бременността e критичен период в развитието на индивида. Първата среда, в която се намира организмът, е майчината утроба. Пълната зависимост на ембриона и фетусa от хранителните вещества и кислорода, които майката осигурява чрез плацентата, определя високата интраутеринна чувствителност на организма към въздействията на средата. Интензивните процеси на анатомично и функционално съзряване на тъканите и органите повишават податливостта на организма към въздействието на факторите на средата. Сред многобрийните фактори на околната среда хранителният статус на майката по време на бременност може да бъде основен епигенетичен фактор и да промени фенотипната изява на феталния геном. Счита се, че епигенетичните промени, които водят до патофизиологични изменения в метаболитното програмиране, увеличават риска от метаболитни заболявания в по-късна възраст. Епигенетиката се определя като влияние на околната среда върху генната експресия, която модифицира сигналите към гените, без да променя генната последователност. Храненето е основен фактор на интраутеринната околна среда, който променя експресията на генома на плода и може да има последствия през целия живот - явление, наречено „фетално програмиране“.

Оптималният хранителен статус на майкaтa е един от най-влиятелните негенетични фактори за здравословно развитие на плода. Храненето на бременната жена е общественозначим проблем. През последните години се натрупват все повече научни доказателства, че нейните хранителни навици и хранителен статус детерминират вътреутробното развитие на плода и здравословното състояние на потомството (Вълчева, 2019). Установено е, че недостатъчният прием на енергия или специфични хранителни вещества през този период неблагоприятно въздейства върху здравните резултати в по-късна възраст. Нездравословното хранене на бременната жена увеличава риска от развитие на хронични заболявания u1087 при потомството. Доказателствата, че моделът на хранене и хранителният статус на бременната влияят не само върху растежа и развитието, но и върху здравето на бъдещия индивид, са в основата на концепцията за важността на храненето през първите 1000 дни – от зачеването до навършването на две години. Този период от жизнения цикъл на човека се определя като критичен прозорец, през който храненето може да повлияе върху метаболитното програмиране на болестите, респ. върху здравето през целия живот. Както недохранването, така и затлъстяването на бъдещата майка могат да бъдат причина за неблагоприятно протичане на бременността и да повлияят отрицателно върху процесите на растеж и развитие и върху здравословното състояние на потомството.

В условията на хронично недохранване неблагоприятните ефекти могат да се предават между поколенията с отрицателни кумулативни ефекти. Лошото хранене (дефицит на макро- или микроелементи) може да повлияе неблагоприятно върху развитието на мозъка и значително да увеличи риска за потомството от развитие на метаболитни и неврологични заболявания. Тъканните структури на плода лесно се адаптират в отговор на промените в околната среда. Тези компенсаторни изменения в краткосрочен план осигуряват оцеляването на плода, но често са неблагоприятни за здравето в по-късна възраст (Найденова, 2020). Целта на настоящата монография е да акцентира върху значимостта на здравословното хранене в периода на бременност и да анализира връзката между майчиното хранене и метаболитното програмиране на болестите при потомството.