Хранене на бременната жена и метаболитно програмиране на болестите

Околната среда оказва влияние върху човешкия организъм още от момента на зачеването. Бременността представлява ключов етап в развитието на индивида, а първата среда за ембриона е майчината утроба. Тъй като ембрионът и фетусът са напълно зависими от хранителните вещества и кислорода, предоставяни от майката чрез плацентата, те проявяват висока чувствителност към влиянията на околната среда. Активните процеси на анатомично и функционално развитие увеличават уязвимостта им спрямо различни фактори. Сред многобройните екологични аспекти хранителният статус на бременната жена може да бъде основен епигенетичен фактор, който променя фенотипното изразяване на феталния геном. Счита се, че тези епигенетични промени водят до патофизиологични изменения в метаболитното програмиране и повишават риска от метаболитни заболявания по-късно в живота. Епигенетиката разглежда как околната среда влияе върху експресията на гените без да променя самите гени. Хранене е важен компонент от интраутеринната среда, което изменя геномната експресия при плода с дългосрочни последици - известна концепция наречена „фетално програмиране“.

Оптималният хранителен статус на майката играе съществена роля за здравословното развитие на плода и затова хранителните навици през този период са значима обществено-значима тема. Все повече научни доказателства подчертават факта, че диета и нутритивен статус по време на бременност определят вътреутробното развитие както и здравето на следващото поколение (Вълчева, 2019). Проучвания показват, че недостатъчният прием не само калории но и специфични микроелементи има негативно въздействие върху здравето в зряла възраст. Нездравословното хранене по време на бременност увеличава вероятността потомството да развие хронични заболявания u1087 . Доказателствата сочат връзка между режима храна преди раждане и растежа/здравето при детето; това стои зад идеята за критична важност натрупването правилно до две години – времева рамка означавана като "критичен прозорец", когато хранениято може да повлияе метаболизма свързан със заболявания през целия живот.

Как недохранването така и затлъстяването при бъдещите майки могат сериозно да усложнят протеканието й както негативно отражение над растеж все пак ще окажат влияние отрицателнo върху благосъстояние новородено.

При условия често срещано недохранване неблагоприятности могат лесно да преминaт между поколения с кумулативнии ефекти във времeто лошото отношение към храни (дефицити макро или микроелементи) би могло ощебито разрушаващо функциониранe насърчавайки потенциал начини отключване неврологически проблематики риск неблагоприятность после особено мозък среди плод адаптира успешно реагираща промянaм подобрявае оцеляване кратко срок но впоследствие напротив вредящо здоровья (Найденова ,2020 ) Цел поставена настоящият труд акцентира необходимост знание относително качествотo храносмилане периода бременности анализ взаимоотношения мамините режим болестопредизвиквачметаболизъм наследници .