Пандора. Сборник с емблеми

Терминът "емблема" произлиза от гръцки и означава мозайка или част от сглобяема мебел. Той обозначава специфичен литературен жанр в Западна Европа, който днес почти е забравен, но през Ренесанса във Франция, Италия и Германия представлява едно от най-успешните печатни начинания. Основоположник на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), който бил учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564).

Емблемата може да се разглежда като вид ребус. Тя притежава способността да комуникира чрез предмети и звуци. Процесът на нейното създаване следва поетичния идеал на Хораций, ценен и почитан от много хуманисти и творци по време на Ренесанса. В емблемата образът и текстът действително се свързват помежду си; изображението не просто повтаря текста, а го допълва. От самото начало емблемната литература служи като поле за интелектуално съревнование между художници и поети, които искат или да открият словото в образите, или обратното - границите между тях двамата.