Движение и енергия в дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл

Убедеността, че светът има начало и не е вечен като Твореца, както и разликата между Творец и творение, представлява ключова характеристика на християнското богословие. В контекста на различие от гръцките философи, християнските теолози тръгват от концепция за абсолютна трансцендентност спрямо света. Неоплатоническото Единно се счита за най-висшето съществуване в битието; то стои над него, но всъщност не притежава нищо повече от това, което вече е реализирано в творението. Християнските мислители правят метафизически "скок", откроявайки абсолютната различност на Твореца по отношение на сътвореното и установявайки ясното разграничение между двете.

Приемането на Божията абсолютна трансцендентност води до интересния извод, предложен от протойерей Георги Флоровски: светът съществува само по случайност. Докато раждането на Сина от Отца предполага определена необходимост, самото сътворение произтича изцяло от свободната воля на Бога. Според общоприетите възгледи сред византийските богослови и философи няма външни или вътрешни задължения за Божественото творчество – Бог би могъл да не сътвори света без това да накърни Неговата пълнота. Така можем да видим Бога не толкова като задължителен Създател по природа, а именно чрез своя избор. Актът на творчество не е нужен даже за допълване на Божествената любов; замисълът за света е вечен, но той произлиза от Божията воля.

Разминаването между християнската доктрина и езическата неоплатонистка философия поражда критики отвсякъде. Авторът разглежда конкретен случай относно спора между езичника Прокъл и християнина Йоан Филопон през V век. Прокъл представя 18 аргумента в защита идеята за вечността на света; един век след него Филопон опровергава тези твърдения последователно. Нашият анализ ще се фокусира върху четвъртия аргумент във връзка с основната разлика между елинистичните и християнските мислители — темата за движението срещу енергийното действие играе важна роля тук, тъй като именно чрез тази дистинкция се очертава границата между неоплатонизма и концепцията за свободното творение у християните.