Умрелите са живи

"Умрелите са живи" е малка, но значима книга, която разглежда темата за смъртта и нашите починали близки. Текстът в тази творба предлага вътрешно пътуване, което отключва отговори у читателя.

Както казва Елеазар Хараш в предговора на книгата:
Смъртта не означава раздяла с любимите ни хора.
Къде беше ти преди да се появиш на света?
Връщат ли се мъртвите обратно тук? Всички те вече са се завърнали; откъде иначе биха могли да дойдат освен от другия свят?
Смъртта представлява излизане от физическото тяло и навлизане в ново съзнание.

Тези, които живеят в злото, всъщност съществуват в смъртта - те я носят със себе си. Всеки носител на зло е кандидат за отвъдния свят - както по улиците можеш внезапно да чуеш някой да каже, че е станал невидим - той просто се е скрил. Но независимо дали е видим или невидим, неговото невежество остава с него като спътник. Такъв човек прилича на движеща се гробница, преместваща се между различни низши светове – това е пътят на злото.

За чистия индивид няма смърт или умиране – има само заминаване. Онзи, който желае да избегне преждевременното заминаване, трябва да освободи себе си от всяко зло вътре в него, тъй като смъртта и злото са свързани помежду си. Смъртта служи като ограничение за развитието на злото и предотвратява разширяването му; така невежеството може единствено да расте.
Елеазар Хараш