Ерик Кн.1 от Ерик. Сказание за силата

Над планинското езеро се сгъстява мрак, а зимата, която си отива, е сковала тихата северна земя. Малко момче, облечено в кожи и с меч, украсен с гарванова глава на колана си, преодолява трудния терен и калта под краката си, носейки тежестта на тленните останки на своя баща – Едсгар, могъщия воин от великия Север.

От небесата се излива поток бяла светлина върху погребалната клада. Звукът напомня за милиарди метални частици, които падат върху стоманен щит. За последно Едсгар отправя поглед към Ерик; прекрасните валкирии поемат душата му и той лети с тях към входа на Валхала, готов да заеме своето достойно място до Один.

Ранен и изтощен след събитията около него, Ерик тръгва обратно у дома с цел да изпълни последната воля на баща си. Самотен е в това пътуване, но не напълно сам.

„- Коя си ти… - прошепва момчето.
- Аз съм дъщерята на Один и Времевата зора – отвърна глас като пролет - Аз съм Принцесата на зората.“ И хиляди арфи започват да звучат нежно.
Ерик усеща как потъва в магичността ѝ докато тя се отдалечава.
„- Ще те видя ли някога? – промълви той със смелост.“

Малкият герой попада във вихрушка от двуличие и предателства; заплахите са навсякъде около него. Норните определят битките като част от неговото съдба – реални или невидими. Дали ще успее малкият воин да оцелее? Ще спази ли наследството на своя баща — завета на един истински викинг?

Приключението на Ерик продължава увлекателно с разлистването на книга Първа.