Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство

Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ представя живота и творчеството на художника Христо Берберов. Най-ранните данни за него датират от 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведенията си „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. През годините публикации относно неговото творчество са рядкост. Намираме споменавания за него във връзка с участията му в общи художествени изложби, публикувани в списания като „Искуство“, „Художествена култура“ и „Художник“. Творбите на Христо Берберов продължават да бъдат обсъждани и през втората половина на ХХ век, включвайки се в по-широки научни проучвания за българското изкуство.

Днес ние, потомците, имаме възможността след повече от сто години да разкажем обективно историята на Христо Берберов – да открием, чуем и запишем част от нейните елементи. При разглеждането на произведенията му намирам стила му между романтичен реализъм и символистични намеци за особено привлекателен. Връзката със символизма е причината съвременниците му да оценят живописната му работа с кратки коментари относно стиловете му. Неговият подход е трансцендентален – търсещ истини отвъд реалността. На границата между двата века панорамните планински пейзажи, които той рисува, предлагат тих натюрел, сякаш предназначен за вечността. Художникът изразява дълбоко чувство на възхищение към природата; а дамските портрети показват нежност и мечтателност при пресъздаването на човешкия образ с цел достигане до по-висши духовни стойности. По-късно архитектурните композиции оставят извън кадъра човешкия живот; фокусът пада върху безлюдната среда - статичният вид на дома от възраждането представлява забравена ценностна система според вижданията му. Символиката в картините е деликатна и ефирна; поставя акцент върху универсалността, непреходността вътрешната красота и важните човешки ценности — затова живописното наследство от първата половина на ХХ век нарежда Христо Берберов сред артистите със склонност към символизъм.

Монографията "ОТЗВУЦИ: Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство" е колективен проект осъществен от трима алумни Нов български университет – д-р Анжела Данева, гл.ass.д-р Владимир Димитров както Елисавета Станчева.
Книгата е съвместна продукция между Нов български университет и Фондация "Цанко Лавренов".