Музейната мрежа в България. Последните двадесет години 1989-2012

Монографията представлява опит за изграждане на представа относно музейната мрежа и промените, които настъпват в нея след 1989 година. Тя цели да класифицира различните видове музеи и да систематизира ключовите им характеристики. В книгата се извършва анализ на предизвикателствата, с които се сблъскват българските музеи в контекста на променящата се национална и европейска обстановка. Освен това, авторът разглежда историко-културологичния аспект на влиянието от политическите и икономическите трансформации, като акцентът пада върху държавната политика по отношение на културата, позицията на различните политически сили в управлението и законодателството като рамка, която оформя уникалността на тези институции.

Основен акцент в монографията е разбирането, че музейната мрежа не е просто теоретично понятие или формално определение; тя е динамичен организъм, подложен на влияние от множество фактори, формиращи нейното развитие и дългосрочни успехи. Разгледан е термина „музейна мрежа“ не само като дефиниция, а чрез механизмите за съществуването й и характеристиките й – което помага да бъде установено какво от настоящото състояние на българската музейна мрежа произтича от генетични особености и какво остава наследство от недоразвито минало. Особено внимание получават факторите зад съвременните трансформации – информационното общество, технологиите, пазарните механизми и глобализационните процеси.

Изследването стъпва върху архивни материали, официални документи от законодателната и изпълнителната власт след 1989 г., правителствени програми за управление през този период , статистика както и научни изследвания and публикации в медиите.