Светско и свещено в правото на християнскатат цивилизация

Изследването се фокусира върху ключов аспект от взаимодействието между правото и религията, а именно разликата между светското и свещеното. Темата е разгледана в контекста на християнството и правната цивилизация, изградена върху неговите основи. Дълго време светото и светското са били две взаимосвързани страни на нормативния ред, съществуващ благодарение на религията и представян от църквата. Библейските текстове подчертават общността на концепцията за закона: той се дели на закон, който регулира взаимоотношенията между човека и Бога, и закон, който управлява социалните дела.

От тази перспектива са проучени указания от Стария и Новия Завет. Постепенно правният ред започва да се отделя от религиозното влияние; в някои случаи дори влиза в конфликт с него или оспорва неговите принципи. Модерното право е предимно светско по природа, но все пак носи сакрални черти както във самата структура на правосъдието, така и в определени норми или теории. Развитието му като независима сфера не го лишава от известна святост, без обаче да противоречи на рационалността си. Правото продължава да търси легитимност извън собствената си властова основа; концепцията за правовата държава със заложените права на човека играе важна роля тук - тя може да бъде възприемана като "светска религия" за правния ред.

В системата на правилата проникват ценности - много от които първоначално произлизат от свещеното - както цели характерни за светската природа на закона. Възгледът относно сакрализацията на правото е единствена линия разделяне сред различните интерпретации относно него до ден днешен. Различията между право и морал (включително този с религиозен произход) не изключват възможността то да почерпва вдъхновение от новозаветни текстове с цел постигане на по-хуманистичен подход към социализацията си.