Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото развитие на нацията протича паралелно с дълбоки и всеобхватни трансформации в икономическия и социалния живот на страната. Текстилната индустрия – представена чрез основните си направления абаджийство и гайтанджийство – обединява тези промени, а сравнително високият ѝ степен на изследване позволява не само по-подробно възстановяване на обществените изменения, но също така проследяване динамиката на икономическата, културната и политическа модернизация. Икономическият напредък през втората и третата четвърт на XIX век въвежда невиждана енергия в преди това затворените планински населени места. В резултат от текстилния бум градове като Карлово, Казанлък и Габрово преминават от статус "периферия" към важни центрове за икономика, образование и политика в Българските земи. Именно те произвеждат националните лидери, които водят борба за народна просвета, култура както и за църковна и политическа независимост.

Книгата поставя край поне на две установени схващания в социалните науки: относно строгото разделение между традиционно и модерно; както и концепцията за модернизационните процеси да се разглеждат през призмата център – периферия, при която периферията винаги остава назад от централните региони с цената на обществени разочарования. Освен това е опровергана още една идея – свързана с националния дискурс – че България е стратегически кръстопът. Напротив, изследването показва как географската изолация играе роля за специфичната асинхронност в икономическия цикъл на текстилната индустрия у нас.

Доц. д-р Милена Якимова (СУ)