Измамата Сан Стефано (второ преработено издание)

Второто, преработено и разширено издание на книгата на Иво Инджев „Измамата Сан Стефано“ анализира задълбочено фактите и заблужденията около предварителния мирен договор между Русия и Османската империя.

Каква е истинската роля на руснаците в Руско-турската освободителна война? Какви паралели могат да се направят между процеса на русификация в България и настоящата „денацификация“ в Украйна?

Обновеното издание на „Измамата Сан Стефано“ от журналиста Иво Инджев разрушава исторически митове и пропагандни концепции, като акцентира върху аспектите от руската външна политика, които оставят не толкова светла следа в българската история.

Днешният руски лидер Путин отхвърля правото на украинците да бъдат различни от руснаците с цел по-лесното им поглъщане от Русия. Но подобно поведение не е новост; векове наред Русия игнорира българския народ, разглеждайки го само като близък до своите поданици. Въпреки това, през XIX век българите успяват да се освободят от руското влияние. Днес украинците продължават тази борба с големи загуби, а победата над Русия би могла да има сериозни последици за самата страна.

Иво Инджев задава важни въпроси относно значението на 3 март - датата свързана със Санстефанския мирен договор, който формално завършва Руско-турската война (1877 - 1878) и поставя основите за Трета българска държава.

Коя обаче е ролята на граф Николай Игнатиев във войната? Към какъв тип споразумение води този временно подписан документ?

В книгата си Инджев провежда детайлно проучване въз основа на разнообразие от източници - както местни, така и чуждестранни автори. Той подробно разглежда периода по отношение на митовете за вечната дружба между България и Русия.

С помощта на факти той разобличава определени митологии и показва трайните последствия не само за България или Русия, но също така променящи глобалната карта.

Цитати от тогавашните политици демонстрират интересът към геополитическите аспекти вместо към съдбата на България: "Руския план" ясно показва приоритетите пред народа ни. Игнатиев дори заявява открито липсват му интерес към бъдещето ни.

Фигурата му далеч не е героинята която я представя днешната пропаганда; всъщност неговият антисемитизъм може да бъде сравнен с идеологиите стоящи зад тоталитаризма в Германия. Подобно отношение поражда въпрос дали такива личности все още трябва да получават почести у нас?

Иво Инджев поставя тези критични теми под светлината необходимостта внимателно да преосмислим нашето минало.