Барокова реторика

Според Джулио Карло Арган, интелектът може да приеме формата на ренесанс, докато чувствителността, по своята същност ирационална, се свързва с изображенията. Величието на твореца произтича от способността му да комбинира техника и визуализация, както и да предизвиква емоции и убеждение. Бернини е един от най-значимите представители на тази култура; той преобразява символа на купола на Микеланджело в алегория чрез колонадата на площад "Сан Пиетро". Той създава впечатляващи произведения в стила на римския барок, като например психологическата илюзия на балдахина в "Сан Пиетро" – нещо малко и подвижно, но възприемано като безкрайно. Подпорите стават големи усукани бронзови колони, издигащи се свободно в пространството; над тях обширната празнина под купола изглежда необятна.

Росица Михайлова Йорданова завършва българска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1967 г., след което продължава с аспирантура в Института за култура в Санкт Петербург (1981). През 1990 г. получава титлата доцент и през 1997 г. става професор във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", където играе ключова роля при основаването на факултет "Изкуство, култура и масови комуникации", който води до 2000 г. Нейната преподавателска дейност е насочена към образованието по културa и изкуства (интеркултурно образование) както и педагогика на творчеството и реторика. Автор е на редица книги като „Учителят и художествено-културните ценности“ (1990), написана съвместно с други автори; „Етнокултурната ситуация...“ (1994); а също така редактира сборниците „Детето и културата“ (1988) и „Интеркултурно образование“ (1996). Освен това тя ръководи проекта “Христоматия по парламентарна реторика” (2010), включвайки студенти от специалност “Право”. През 2015 година публикува монографията си „Глобалната културна политика на ЮНЕСКО“.