Няма такова нещо като свободно слово и това е добре

Докато заемаше поста председател на Националната дарителска програма за хуманитаристика, Лин Чини често подчертаваше, че нейните възгледи относно учебния план и литературните ценности са споделяни не само от консервативни съмишленици, но и от либерали като Артър Шлезинджър и дори марксисти като Юджийн Дженовезе. В очите на Чини този широк консенсус ясно демонстрираше, че тя просто изразява здравия разум в контекста на радикалните атаки срещу основите на западната цивилизация. Макар да не го формулираше по този начин, посланието беше недвусмислено: ако хора с толкова различни политически убеждения имат общо негативно отношение към определени явления - независимо дали става дума за мултикултурализъм или политическа коректност - то тези явления трябва да бъдат отхвърлени от всички разумни индивиди.

Въпреки това ситуацията е малко по-сложна, тъй като както консервативните идеолози, така и либералните активисти се противопоставят на едно и също нещо не защото виждат проблема еднакво ясно, а защото следват подобна мисловна структура. Тази структура поставя акцент върху разликата между същността и случайността, налагайки необходимостта да бъдем внимателни да не позволим случайното да потисне същностното. Лин Чини и Юджийн Дженовезе може би няма да се споразумеят относно конкретното значение на „същностното“ или какви заплахи стоят пред него; обаче те ще се обединят в защитата му срещу всекиго (като мен), който твърди, че понятието за „същност“ е риторична категория с променлива форма според историческите условия.

Например при обсъждането на учебния план би трябвало да има аргументи за текстове, които биха довели до желаните резултати – било то формиране на добродетелно гражданство или ненасилствена държава. Всички групи биха подкрепяли проекта си без всякакво колебание относно възможността да бъде направено генерално заключение за връзката между образователните решения и целевите резултати; всичко останало щеше да изглежда като релативизъм или нихилизъм.

В последствие настоявам през следващите глави задължението ми е именно такова: ценностите растат само там където има политически ангажимент; те увяхват в среда лишена от реализация чрез абстрактни концепции като разум или справедливост. Резултатът от това положение никога не означава свободия или безсмислие в словата; линията между допустимото и онова което трябва да бъде отказано винаги се дефинира ново спрямо времевия контекст. Нито привърженикът на статуквото нито борецът за радикална промяна ще намерят утеха тук — страниците призовават към критично разглеждане вместо пристрастие към крайности.

Стенли Фиш