Мезоамерикански митове. Поредица „Светът на митовете”

Книгата "Мезоамерикански митове" възражда уникалния свят на легендите от Централна Америка. Чрез това луксозно издание ще получите информация за историята, културата и религиозните вярвания на ацтеките и маите. През XV век испанските пътешественици пристигат в територията, известна днес като Мезоамерика, където откриват две напреднали цивилизации – ацтеки и маи. В "Мезоамерикански митове" можете да научите следното:

Цивилизацията на маите е изградена от множество независими град-държави в Централна Америка, всеки от които е бил внимателно проектиран. В центровете им се намирали церемониални площи, обградени с важни религиозни и административни сгради. Сред тях били величествените царски дворци, пирамидалните храмове и игрищата за свещената игра с топка. Храмовете били свързани чрез огромни каменни пътища. Строежът на градовете достигнал своя връх през така наречения Майски класически период (около 250-900 г.). Най-популярният град сред маите днес е Чичен Ица на полуостров Юкатан, който фигурира в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

За благородниците сред маите съществували седем признака за красота; един от тях включвал кривогледството. За да постигнат този ефект при бебетата си, майките прикрепяли малки топчета смола между очите им - постоянното гледане към тези предмети ги правело кривогледи. Друга желана черта била сплесканото чело, което се получавало чрез стягане на главата между две дървени плоскости.

Маите също произвеждали ръкописни книги – кодекси, използвайки хартия от влакната на агаве или кората на смокиновото дърво. Тези книги се четели вертикално отвън навътре и хоризонтално отляво надясно; до наши дни са запазени само четири: Мадридският кодекс, Дрезденският кодекс, Парижкият кодекс и Кодекса Гролиер.

Маite бяха изключително умели математици и астрономи; останките от астрономическата обсерватория в Чичен Ица свидетелстват за техните познания по темата – прозорците там са разположени спрямо появяването на определени звезди през конкретни дати.

Ацтекската култура не приемала света като единствена реалност; те вярвали в предшествали му четири други творения — “Четирите слънца”, всяко загинало вследствие бедствия преди идването следващото. Съвременният им свят те наричали “Петото слънце”.

Ацтеките разработили два календара: слънчев календар с продължителност 365 дни (18 месеца по 20 дни плюс 5 допълнителни), както и свещен календар със срок 260 дни; последният бил употребяван основно от жреците за определяне подходящи моменти за различни дейности като земеделие или война.

За да осигурят безопасността си под покровителството на бога Уицилопочтли — богът не само нaслeдникa нo i cлънцето—ацтекитe извършвали човешки жертви в пирамидалните храмове с убеждението че без хранене тe щe загинат , довеждайки до катастрофални последствия върху природата . Най-често жертвали военнопленници , чиито черепи поставяли навсякъде около храмовете .

В рамките само на двеста години ацтекската общност преминава от статусa nомадско племе до могъщи владетели над мексиканската долина . От столицата Теночтитлан завладявали околнu население and принуждавали местнитe жители да плащат данък .

Авторката Анита Ганери има зад гърба си много произведения посветени na митология , религия , история u география . Нейните публикации включват „Във времената nа инките“, Оксфордски детски речник „От А до Я“ относно световните религии , „Сикхска приказка“ u други значими издания включая награденa поредица „Страшната география“.