Иван Георгиев – Рембранда/ Ivan (“Rembrandt”) Georgiev (1938-1994) / Албум, двуезично издание на български и английски

„На бойното поле на духа битката е винаги на живот и смърт.”
Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е участвал в изложби, нито пък е продавал своите произведения. След като предоставя творбите си за участие и те биват отхвърлени, той решава да не предлага повече картини на милостта на оценителите. Освободен от възможността да бъде приеман или отказван, купуван или критикуван, глух към шумовете около себе си – когато Илия Грънчаров го пита защо не участва в изложби, Иван Георгиев отговаря: „Ако сложа своя картина до тия врабчета, ще стана врабче като тях." Често работейки върху зебло или плат за дюшеци с грубо обработени дъски, той преминава през различни жанрове - реалистичен портрет, пейзаж и натюрморт до абстрактната живопис. Излизайки извън пределите на реализъм и късен импресионизъм, минавайки през множество стилове – понякога артистично разсеян с бързи щрихи и друг път изключително взискателен до мазохизъм с многослойно натрупване – той постепенно разгражда формите на лицата, къщите, дърветата и плодовете. Движенията му водят до засилване на вибрациите които размиват контурите.

Както конкретната така и абстрактната живопис на Иван Георгиев представляват явления без които картината на българското изобразително изкуство би останала непълна. Неговият бунт срещу клишетата социалистически реализъм може да се сравни със съпротивата на Генко Генков, Лика Янко или Димитър Казаков; но отличителните черти включват крайна херметичност и затвореност към показването и търгуването с творбите си. Пътят му представлява уникално алхимично проучване почти енциклопедично по отношение пластичните трансформации в европейската живопис след 19-ти век чак до 20-ти век. По-лесно е да се посочат теченията към които той остава равнодушен отколкото тези със които взаимодейства активно. Живописта му постоянно се изменя , но оставя ясна следа благодарение силния заряд независимо от стилистиката или спектъра чувства – вариращи между радостно опиянение и мрачен сарказъм. Искряща или блестяща със своя експлозивен потенциал неговата работа онагледява концепцията за живота като непрекъснат баланс между светлината и тъмен аспект.
На една от рисунките си е написал: „Красотата е бездънен мрак." Шекспир - Сонетите".