Лице в лице със смъртта

„Каква е причината за самоубийствата на българските поети?" Този тревожен и открито зададен въпрос към нашето интелектуално самосъзнание (ако такова все още съществува) служи като основа на настоящото изследване.

В историята на българската литературна критика темата за самоубийството, било то като сюжетно средство или лична биографична съдба на определени автори, остава почти непозната и дори често се разглежда като несериозна тема за проучване.

По неизвестни причини, общественото мнение е оформило убеждението, че самоубийството не е присъщо за здравия прагматичен дух на българите. Но дали сме осмисляли факта, че броят на писателите у нас, които доброволно са сложили край на живота си, всъщност не е малък? Списъкът им представлява жестока провокация срещу утвърдената интелектуална заблуда: Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Никола Ракитин и много други.

Причините зад финалния избор на всеки от тях са уникални в контекста на техните индивидуални животи. В своите анализи относно творчеството и живота им професор Ст. Илиев успява да ни убеди в това обстоятелство - освен традиционното обяснение „личност - общество", има метафизични и психологически мотиви зад решението да напуснат този свят; тези аспекти се проявяват многопластово в техните произведения. Специфичният завършек в биографията им предизвиква нов поглед върху познатия конфликт между „любов - смърт" („живот - смърт"), който изследователят детайлно разглежда през философска призма във всяка от индивидуалните поетични вселени.

През 30-те години на XX век започват опити да се интерпретира самоубийството с народопсихологическа перспектива. Почти седемдесет години по-късно работата на проф. Стоян Илиев поставя началото на възобновяване а философския дебат по темата и показва различен подход към литературната история. За съжаление трябва да признаем, че благодарение na неправилното автотабуиране ние отново оставаме назад в общоевропейски план по отношение изучаването му; ще спомена две значими руски изследвания: И. Паперно предлага нова интерпретация относно българския литературен канон с книгата „Лице в лице със смъртта", която безспорно е необходима за нашата аудитория.
Христо Манолакев