Долината на розите и тракийските владетели

Розата, която е символ на Казанлъшката долина и един от духовните знаци на човешката цивилизация, произлиза от древни вечнозелени дървовидни видове, срещащи се в гористите и влажни райони на Китай и Индия. Със своята привлекателна красота и пленителен аромат тя е успявала да завладее сърцата на хората още от далечната древност. Античните гърци я наричали трендафил, което означава тридесетлистник. За нея споменава Омир (VIII в. пр.н.е.), а Сафо (VI в. пр.н.е.) я определя като "царица на цветята". Тракийската роза била възхвалявана от Хораций, Виргилий и Лукреций. Розата била посветена на Аврора – символизираща младостта, както и на Венера – олицетворение на любовта и красотата, а Купидон също имал отношение към нея. Древните народи като асирийците, вавилонците, индийците, китайците, египтяните и персийците използвали нейното чудно свойство за производството на ароматни масла, вина, чайове и лекарства.

Сред най-древните артефакти с изображения на рози са плочките от Алтай с възраст над четири хилядолетия. Смятана дори за свещено цвете по научна линия; то било култивирано в Египет още през XIII век пр.n.e., при фараона Рамзес II. По времето на античността египтяните познавали черната роза; те я включвали в своите празници за добродетелност и ритуали против злото духове - разстилали черни рози из домовете си преди ритуални танци или пръскали добитъка с тях за защита от зли сили. Народът на древна Персия също почитал розата; тази страна остава известна до днес със своите градини с разнообразие от тези цветя – как във важните населени места така и под снежните върхове планини там те пиели шербет от рози по време молитви или тържества – напитка станала любима сред мюсюлманските общности впоследствие.