Константин Павлов в българската литература и култура

Библиотека "Личности" предлага чрез съвременната критика портрети на значими личности от българската литература, които са оставили следа в периода на Първата (Народна) република България (1946-1990) и Втората българска република (след 1990). С ясна цел за критическо ангажиране и стремеж към цялостност и достоверност в литературната история, поредицата очертава основите на новия канон на българската литература — набор от фигури, които задават нейния дълбок смисъл.

Константин Павлов (1933-2008) е ключова личност в изграждането на алтернативен литературен канон по време на Народна република България. Освен това, той става централна фигура в този канон, а влиянието му върху езика предопределя развитието на българската поезия след 1990 г. Поетическият стил на Павлов и неговите непредвидени дисидентски жестове образуват удивителен синхрон — те естествено се допълват помежду си с впечатляваща сила. Животът му постоянно обогатява творчеството му и обратно — поезията осветлява преживяванията му. Така възниква един от малкото митове в българската литература, запазил своята мощ както преди, така и след 1990 г. Настоящата книга представлява първи опит новата критика да изведе отделно изследване върху произведенията на Константин Павлов, анализирайки значението му за културния живот през XX и XXI век.