Принудени текстове: Самокритика на български писатели /1946-1962/

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ" има за цел да запълни значителна празнина в съвременното разбиране за литературата по време на Народна република България (1946-1990). Тя разглежда ключови проблематични области, които са реконструирани чрез проучвания в архиви и периодични издания. Поредица изгражда историко-културен контекст, свързан с литературната история на българския комунизъм. В нея се публикуват непознати или малко известни архивни документи, което води до формирането на нови тематични направления за изучаване на българската литература от втората половина на XX век и служи като основа за бъдещи изследователски дейности. „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО" е част от научноизследователската инициатива „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" към НБУ, която цели както публикуването на документални текстове, така и тяхното критическо анализиране.

Сборникът съдържа "самокритики", наложени или искани от комунистическия режим, написани от български писатели като Димитър Талев, Димитър Димов, Владимир Василев и Фани Попова-Мутафова. Някои автори са били принудени да напишат или просто да подпишат такива произведения под натиск от властите; други обаче активно участвали в кампании за насърчаване на „критиката и самокритиката". Книжното издание не само разкрива трудностите пред творците при опити да запазят независимостта си и своето достойнство, но също така анализира механизмите за генериране на лоялност, разработвани от тоталитарния режим между 1946 и 1962 година. Подчертано е как личните драми стават инструментариум във политически контекст и как индивидуалният стил се сблъсква с безличния дискурс наложен от властта.