Будистката мъдрост

В настоящия сборник за първи път на български език са включени произведения на трима от Патриарсите на китайската будистка махаянска школа Хуаян („гирлянда от цветя”), датиращи от периода на династията Тан (618-907 г.). Основата на тяхното учение се основава на принципите, изложени в сутрата „Аватаṃsaka” („Хуаян дзин”, „Сутра на гирляндата от цветя”).

Школата Хуаян е известна с философските си насоки и според Е. Точинов изходната точка в хуаянската философия представлява образа на скъпоценната гирлянда, описан в „Гандавюха сутра”. Тази гирлянда е изградена от ценни камъни, всеки един от които отражава останалите камъни и по този начин взаимно влияят помежду си. За да обясни ученето на Хуаян пред своите последователи, Патриарх Фадзан разположил десет огледала около статуетката на Буда така, че тя започнала безкрайно да се възпроизвежда във всяко едно от тези огледала. Този визуален пример демонстрирал едно от четирите основополагающи положения в Хуаян – „Всичко в едно и всичко в него”. Всяки отделен елемент съдържа целия свят и обратно.

Първият патриарх Душун (Фа Шун, 557-640), който по време на живота си бил смятан повече за чудотворец отколкото за мислител, представя трактат под заглавие „Съзерцание на света над дармите в Хуаян”.

Третият патриарх Фадзан (643-712 г.), считан за практически основател на школата поради това, че именно той започнал коментарите към Аватаṃsaka сутра, представя трактат наречен „Очерк за Златния Лъв”.

Петият и последен патриарх Дзунми (780-841 г.), оставил трайна следа както в духовната история na школaтa Хуayan, тъй като и na шkoлата Чан; e представeн c oткъс oт “Предговор към сбора нa тълкуванията нa извoритe нa чaнските истини”.