София Енигма-Стигма

В книгите на Любомир Милчев, сред които „Проглеждането на гледката. Из скромния опит на един съгледвач“, „Далматинецът Марципан. Декоративен мемоар в черно и бяло“ и „Комедиантите. Фарсове и водевили...“, той успява да запази изолирана роля като ерудит-хайдегерианец, изключителен стилист, дълбок познавач на фотографията и антиквариата, а също така денди в контекста на съвременната белетристика и хуманитаристика. Неговият стил не следва утвърдени традиции в българската литература, въпреки че носи отпечатъка на историзираща стилистика; все пак има ярък предшественик – Чавдар Мутафов, който през началото на миналия век звучи подобно необичайно както Милчев днес. Всяко произведение от него представлява удоволствиe за читателя с акцент върху прозорливостта отвъд повърхностните автоматизми на ежедневието чрез разнообразие от повествователни, философски и стилистични подходи. Културните кодове се разчитат игриво във вещното и телесното измерение. Сетивата му са остри до пределност за странността вложена в обикновеното, което позволява достигане до нови перспективи извън тленността. И всичко това се разгръща пред загадъчната гледка, която предстои да бъде осъзната...