Чернишка. Лакомото мече. Повест за една гора. През води и гори

Старата лисица наблюдаваше внимателно всяко движение на своето петмесечно лисиче, като се правеше, че спи. Лисичето беше клекнало на пътеката, с ушите си — големи и кадифеночерни за малката му глава — изправени от време на време, за да улови звуците на сойките в дъбовата гора долу. То бе там от обяд, когато слънцето осветяваше цялото сечище; периодично лежеше или ставаше, изплезвайки езика си и пъшкайки като кученце, което е загубило стопанина си.

Никола Стоянов Станев (известен още като Емилиян Станев) е роден на 28 февруари 1907 г. във Велико Търново. Завършва до шестия клас в гимназията в град Елена и по-късно полага зрелостния си изпит във врачанската гимназия през 1928 г., като частен ученик. След това изучава живопис и финанси. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в общината в София. През 1945 г. ръководи ловното стопанство в селото Буковец край Велико Търново и завежда отдел във "Литературен фронт". Избиран е за депутат в Народното събрание и през 1974 г. става академик.

От 1931 г., той започва да публикува кратки разкази и сътрудничи на списанията “Съдба”, “Завети” и “Златорог”. Първата му книга излиза през 1938 година - сборник с разкази под названието "Примамливи блясъци", включвайки произведения като "През зимата" и "Пролетни стремежи". Последвалите книги – "Сами", "Вълчи нощи", "Тежък живот" и "След това" – играят важна роля за кариерата му сред най-значимите анималисти в българската литература. Освен това пише повестите “Тиха вечер” и “Крадецът на праскови”.

От началото на десетилетието през1950 година прекарва цели четирнадесет години върху романа „Иван Кондарев“. Негова продукция са множество детски книги: „Повест за една гора“, „Чернишка“, „Януарско гнездо“, „Горски чудеса“ ,„Козелът“ και др.. Последните негови творби включват разказите: „Вълкът“, „Скот Рейнолдс и непостижимото“ ,„Язовецът“. Неп завършен остава романът му “На сън і нaяве”. Емилиян Станев почива в София на15 март1979г .