Феноменология на духа

Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е важна фигура в Българското възраждане и борбата за църковно-национално освобождение. Той е най-младият митрополит на Българската екзархия, като поема поста едва на 32 години и остава начело на своята епархия в продължение на 65 години – без аналог в православния свят. След Освобождението той става един от "строителите на съвременна България", играейки роля както в държавните дела, така и в образованието; бил е председател на III ОНС (1882–1883), публицист, учен-елинист, преводач и член с редовен статут (от 1884) и почетен член (от 1923) на БАН. Благодарение на многобройните си таланти, достижения и заслуги, размерът на неговата личност може да бъде сравнени не толкова със съвременниците му, а с величавите духовни лидери и писатели от миналото като патриарх Евтимий. Според признанието от акад. Михаил Арнаудов през 1930 г., митрополит Симеон представлява “жива история” за усилията на българския народ към църковно, културно и национално развитие през последните седем десетилетия; той успява да обедини различните морални мотиви зад дейците от Българското възраждане - от Паисий до Илариона Макариополски – а животът му служи като пример за “апостолска отдаденост към християнските ценности и дълга към народа”. Първоначално се издават произведенията му.