Маговетри 3: Леденият рицар

"Била съм принцеса!" – тези думи я накараха да се почувства ужасно. За да сдържи сълзите, Маша насочи погледа си през прозореца към снежната покривка, която блестеше под светлините на уличните лампи. "Каква отвратителна дума е 'принцеса', трябва да измислим нещо по-добро. Например коронела или пък коронеса – вдъхновени от корона. Или..."
– Венцеса! – предложи майка й от мрака в стаята.
– Да, точно така, венцеса от венец!
Майката тръгна към потъмняващата врата, шумолейки с дългата си рокля до пода.
Нещо не беше наред – както с майка й, така и със самото помещение. Преди малко Маша беше у дома си в леглото с термометър под мишницата и хапче под езика; а сега всичко бе променено: въздухът стана студен, тя напипа някакви космати пантофи в тъмнината, вратата изчезна и вместо нея имаше плътна завеса от грубо платно. А навън вече нямаше улични лампи и кооперации — пред очите й се разкри висока назъбена стена зад която лежеше безкрайно бяло поле с самотни елхи.
– Мамоо! – извика Маша и побягна към вратата. Направи няколко колебливи крачки, но внезапно проехтя страшен рев в тъмното и момичето моментално се върна обратно...