Поемеш ли към Ада, яхай хубава кобила

Романът "Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила" започва и завършва с думата Нищо, която се повтаря четири пъти. Въпреки това, не може да съществува Нищо – винаги трябва да има Нещо!

Авторът Яндоурек задава въпрос: "Дали Исус би бил против, ако се будя до момиче с зелени очи?" Загубата на вяра отваря врати за бездуховност, за фалшиви пророци и секти, както и за увлечение по източни философии и политически теории. Освен това води до крайности като религиозен фанатизъм, мистицизъм и суеверие.

Свещеникът, който е оставил расото си зад гърба си, преминава през катарзис: "Бих искал да вярвам, но какво? Няма църква достойна за доверие. Животът посветен на Бога представлява авантюра. Но живот без Бог също е авантюра!"

Това е "Галерия от образи на наши съвременници", които са описани с ирония или сарказъм; те търсят Истината в Духовното или Секса (или в двете), а техният живот протича на фона на обърканите обществени и политически събития между двете столетия.
Маргарита Кюркчиева