Макс. Всичко на макс

**Юлка - Нормално ли е да се обсъжда секс в литературата за тийнейджъри**

Писателката Юлия Спиридонова, известна с псевдонима Юлка, заслужено може да бъде наречена привлекателното младо лице на съвременната българска детска литература. Според нея писането за тийнейджъри означава да бъдеш техен приятел и искрен към тях. Тя е открила успешния начин да достигне до сърцата на младите читатели, което обяснява защо романите й са сред най-популярните и четени.

Авторката умело предава своите послания относно доброто и лошото, опасностите и грешките по един ненатрапчив начин, без да звучи назидателно; вместо това предлага приятелски разговори в междучасието.

В книгите „Тина и половина” и „Графиня Батори”, Юлка разказва историите на две необикновени момичета – техният живот в училище, вкъщи и взаимоотношенията им с приятели – изпълнен както със забавни ситуации, така и с трудни моменти.

След като предоставя полезни съвети на момичетата, тя насочва вниманието си към мъжете в новия си роман “Макс: Всичко на макс!”

Главният герой описва своя баща като страхотен човек. Майка му... какво да кажем? Без нея всичко би било по-добре. Още от детската градина той е бил магнит за момичета; джобовете му били препълнени с дъвки и бонбонки от малките почитатели. Всички желаят него! И досега успява лесно да впечатли всяко момиче.
Но има една голяма тайна… ако я разберат – ще бъде фатално!

Когато си тийнейджър обаче, независимо колко готин изглеждаш, имаш свои проблеми:
Трябва да разбереш какво искат жените,
Да избягваш грешки - иначе "много хора ще се радват адски много на твоето провал".
И задължително трябва да намериш "лошо" момиче за първата нощ преди другите още да осъзнаят, че все още си девствен.

Историята следва главния герой през многобройни драматични или комедийни случки по пътя към зрелостта. В крайна сметка ставането на истински мъж не изисква непременно опит със секса до петнайсетгодишна възраст; важното е истинското влюбване.
Според самата Юлка е абсурдно у нас темата за секса в книги за тинейджъри da се счита за неправилна - докато международната юношеска литература разглежда тази тема вече близо четиридесет години: "По-странно ми се струва факта, че темата става все повече завуалирана с времето". Най-нелепото според нея e ,че именно тези които толкова яростно протестират срещу подобни теми у дома често притежават медицински списания или гледат определени канали по телевизията.
„Какво трябва аз να кажа на моите деца (преди те дори to be t teen) когато питат ‘какво представляват тези работи’ или ‘защо правят онези двама’? Искам децата ми никога da нямат усещането че сексът e 'забранен', 'грязен' или просто смешен."