Командирът (Спомени за моя баща)

За първи път осъзнах, че баща ми е оставен на произвола на съдбата и не може да разчита на никаква помощ. Към края на октомври 1944 г. получихме заповед за неговото освобождаване от служба след навършване на 20 години във Въздушните войски. Документът беше подписан от полковник Дреников, който временно ръководеше нашата авиация, докато генерал Ганчо Манчев поеме поста /1944-1946 г./ На 14 март 1945 г., когато майка ми се върна в София, тя каза: "Теди, убиха баща ти"...

В книгата се разказва за живота на Васил Вълков. Той е пилот от 1928 година и е бил началник на аерогарата в София, която тогава се намирала в Божурище. Освен това е ръководел Държавната аеропланна работилница и командвал Първи армейски орляк - Божурище. От 1 май 1942 до 9 септември 1944 г. той е бил командир на шести изстребителен полк с база летище Марно поле Карловско. След деветото число през септември му било възложено да води Въздушната ескадра, но десет дни по-късно получил ново назначение като главен интендант на Въздушни войски. В началото на октомври бил арестуван и отведен в Пловдив; няколко дни по-късно му била издадена заповед за уволнение поради навършване на пенсионна възраст.