Факирът

Рузбех Баруча не е монах и не се е разделил с ферарито си, но неговите произведения за духовното развитие са изпълнени със смисъл и благородни намерения. Те разкриват дълбочината на човешкия ум и душа.

В книгата "Факирът", той разглежда теми като кармата, живота след смъртта, духовната комуникация, вярата и силата на молитвата, подчертавайки важността човек да бъде свързан с Покровителя си – Саи Баба от Ширди. Структурирана като роман по действителен случай (roman a clef), "Факирът" бързо стана бестселър сред последователите на Саи Баба.

Главният герой Рудра спира колата си, за да помогне на старец, лежащ в локва кръв; той прилича на Саи Баба и Рудра започва да го нарича „Баба”. Книгата представя поредица от разговори между тях двамата.

Според учението в текста спасението идва само чрез гуруто – покровителя, който е постигнал духовно израстване. Изпълненото с благодарност доверие към Бог или Покровителя ще ни позволи да приемем трудностите по пътя си спокойно. Както казва Баруча: „Колкото повече се изгубиш, толкова повече се напълниш с твоя Покровител.” Колкото повече мислим за него и призоваваме името му, толкова повече усещаме неговата сила.

Гуруто знае как трябва да протече кармичното пречистване; важно е просто да молим за сила и мъдрост и да приемем всичко от Бога/Покровителя/Съдбата с благодарност. Трябва активно да работим върху себе си и стремейки се към унищожаване на нашето его можем постепенно да достигнем до единение с божественото.

Баба обяснява законите на свободната воля и силната роля на човешката мисъл при оформянето както физическия свят така също астралния такъв. Авторът застъпва мнението че смъртта не съществува; тя представлява просто трансформация – промяната на едно физическо тяло в друго.

Свободната воля играе ключова роля както в настоящия живот така във времето след смъртта - 90% от действията ни може би са определяни от предходна карма, но остават 10% контролирана свобода над която разполагаме ние сами.
Баруча насочва вниманието към чудесато у самия себе си - вместо просто да ги желаем.

Природата очаква усилията ни върху собственото израстване; всички сме тук за конкретни уроци през които преминаваме задушаващи опити необходими за нашият растеж. Условията наложени чрез минали животи продължават влияят връзка с текущия период докато успеем усвоим тези важни житейски уроци.
Проникновеността в написаното слово позволява разбиране дори сложните концепции без затруднения .

Когато ученикът е готов свой покровител идват при него ,който помага нему духово развивайки го . В романа Баруча именно гуруто Саи Баба управлявал целият процес осветлявайки истините относно живота(както земния , така вече отвъд) привличайки внимание върху фактора доверие което укрепяваше взаимотношението между последователя му
Последните редове резюмират основното послание :„Смъртта е мит." Живот без край противостоящ незнанието завинаги оставая част от светлинката във всяка душа."