Туран - от скитите и хуните до тюрките и българите

Стоян Динков е български геополитик, автор и художник, син на поета Иван Динков. Той има зад гърба си множество произведения в проза, поезия и история и е съосновател на Клуба на младите български писатели (основан през 2003 г.) и Центъра за стратегии и анализи (учреден през 2008 г.). В периода от 2007 до 2008 година той е председател на партия "Зелена България", а след това оглавява Политическия съвет на "Зелена партия - Българските зелени" между 2008-2009 г. Освен това е член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.

Туран не представлява само географска или историческа област; преди всичко то се възприема като свещено пространство с дълбока история и динамични промени. Народите, които са произлезли от него, сред които са и предците на българите, играят важна роля в развитието на цивилизацията.

Кои всъщност са българите? Откъде идват те? Как така населението им днес обитава различни територии, разположени далеч едно от друго? Свързани ли са с тюрките или ираниците? Защо някои изследователи упорито разграничават историята на дунавските българи от тази във Волга? Може ли да се смята за незначителна миграцията им от Балх към западните земи, която да запази идентичността им толкова векове – наричайки ги балкари или балхари – докато новодошлите изследователи ги отделят внимателно от многобройните племенни тюркоезични групировки около Черно море?

Как точно миграцията от Балх стана основата единствено за „балканските“ българи? Как общините Balkh-gurs /от Балх/ под влияние най-накрая се установиха в Армения със значението “Балхарец” при пристигането си много години след образуването na Дунавска България? Те получават статут именно когато достигнат тези територии. Според различни източници датата може да варира - дали през 45-та година или пък III-IV век.