За поетическото изкуство

Омир е успял да обучи поетите как да лъжат умело. Това представлява типичен пример за неправилно разсъждение. Хората често вярват, че ако едно нещо води до появата на друго или ако присъствието на първото предполага наличието на второто, то тогава и обратното трябва да е вярно - т.е. при наличие на второто непременно съществува и първото. Но това е заблуда. Необходимо е да се вземе предвид ситуацията, в която първоначалното твърдение е невярно; в такъв случай обаче все пак може да се прояви и другото нещо. Понеже сме убедени в истинността на второто, нашият разум погрешно приема и първото за реалност." /Аристотел/