Четите в България

След публикуването на брошурата „Чърти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов“ през март 1885 г., един месец по-късно излиза и книгата на Захарий Стоянов, озаглавена „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджа /1867-1868/“. Тази книга е посветена на Христо Иванов Книговезеца, който се счита за “най-стария апостол на българската свобода”. Посвещението е направено с оглед факта, че именно Христо Иванов предоставя най-много информация относно Левски и четите на тримата войводи. Захарий Стоянов оценява скромно своя труд като “начало за изучаване делото на войводите.” В предговора си той защитава правото си да проявява пристрастие към описваните събития: "Искам да кажа, че не съм се опитал особено да избягвам изразяването на симпатии или антипатии спрямо определени събития и обстоятелства. Напротив, ще ми бъде приятно дори ако успея да уловя духа на времето, в което пиша." /З. Стоянов, Четите в България, Пловдив, 1885/