Мимеополис: Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

Невена Панова е преподавател по старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя се интересува основно от жанровите въпроси в старогръцката литература, философския език, влиянието на античността в България и преводите на прозаически произведения от старогръцки. Докторската й дисертация, която разглежда спецификата на литературната форма при Платон, беше публикувана през 2005 г. от издателство "Сонм" с заглавие "Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването".

Мимеополис не е реален; или поне така изглежда при първоначален поглед или прочит. Въпреки това той представлява уникална интерпретация и едновременно с това един от многото варианти на общ модел. Освен това позволява съществуването на книгата, където чрез „фигурата“ на подражанието се опитват да бъдат реконструирани или оживени определени пространства според принципите за /диалогично/ изграждане на Платоновата държава. Текстът демонстрира, че мимесис може да бъде обсъждан не само като техника в литературната теория, но и много по-широко като образователна практика и стратегия — например като преход към друга природа или игра с цел изграждане на сериозен пример.

В момента обаче "Мемеополис" остава проучен до известна степен само частично, главно във връзка с последния значителен диалог на Платон - "Закони".