Тихите. Силата на интровертите в свят, който не млъква

Разбираемо е защо много интроверти се укриват дори от собствената си същност. Ние функционираме според ценности, които наричам „идеал на екстравертността“ – всеобхватната убежденост, че нашият идеален образ е човек с динамична природа и лидерски умения, който обича да бъде в центъра на вниманието. Типичният екстраверт предпочита действието пред размислите, рисковете пред предпазливостта и сигурността пред несигурността. Той има склонност към бързи решения – независимо дали те могат да бъдат неправилни. Лесно работи в група и се радва на компанията на други хора. Вярваме, че оценяваме индивидуалността, но често възхищението ни се насочва само към определен тип личности – тези, които искат да общуват активно с другите. Разрешаваме на технологично даровити аутсайдери като тези, които стартират бизнесите си от гаражите, да проявяват разнообразен характер; те обаче са изключение от правилото и нашата толерантност най-често важи за свръхбогати индивиди или такива с обещания за богатство.

Интровертните черти – както и техните родствени качества като чувствителност, сериозност и срамежливост – днес не се считат за особено желателни; те оставят впечатление между разочарование и патология. Интровертите в света на „екстравертния идеал“ наподобяват жените в мъжки доминиран контекст – пренебрегвани поради особености от тяхната същност. Екстравертният характер може да изглежда доста привлекателен, но ние сме го направили потискаща норма, към която мнозина от нас усещат задължение да се придържат.