Публицистиката на Михаил Арнаудов

Пристрастията на Емил Димитров към значителната личност на М. Арнаудов и неговото литературно, научно и документално наследство са дълбоко вкоренени и до момента са изразени в множество публикации с различни жанрове. Най-значимите от тях включват „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и сборникът с публицистичните му произведения, които за първи път са събрани на едно място (Арнаудов М. Дневник. Публицистика. Речи., под редакцията на Е. Димитров, С.: „Изток-Запад“, 2010). Настоящото изследване представлява нов принос в тази насока, като обобщава и концептуализира предишните усилия на автора относно специфичния аспект от наследството на Арнаудов. То е основано – поне в началото си – върху коментари и цялостната научно-издирвателска работа по събирането, публикуването и анализа на Арнаудовата публицистика. Изследването демонстрира уникалния подход на автора: задълбочаване във конкретен сектор с цел достигане до все по-дълбоки теоретично-концептуални разбирания въз основа на емпирични проучвания и натрупани знания. То предлага внимателен анализ върху този значителен компонент от обширното творчество на Арнаудов – част, която досега оставаше напълно непозната не само за широка аудитория, но дори за специалистите в областта."