Аня и Естер. Ревю за четирима

Той беше емигрант, не по политически мотиви, а защото никога не успяваше да се почувства у дома. Всяко място му носеше страдание и усещане за чуждост. Името на този странник е известно в литературния свят – Клаус Ман. Той вече е утвърден автор с важно място в литературата, въпреки че винаги се е чувствал потиснат от успеха на своите известни родственици. Но именно произходът му като син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман му осигурява изключителна литературна основа още от раждането си. Животът му e свързан с литературата, която оформя неговите идеи и предпочитания. Уникалността на Клаус Ман до голяма степен идва от постоянната борба между следването на семейните традиции и опита да ги надмине или оспори.

Неговият автобиографичен роман "Повратната точка", публикуван през 1942 г., разкрива как той вижда себе си като изгубения блуден син на века. Дебютът му обаче започва много по-рано – през 1925 г., когато представя пиесите "Аня и Естер" и "Ревю за четирима", последвани от романа "Набожен танц", който също предизвиква скандали и бързо го прави популярен. Появата му в света на литературата е внезапна, както внезапно настъпва краят й; само 42-годишен, той решава да сложи край на живота си на 21 май 1949 г.

Пиесите "Аня и Естер" и "Ревю за четирима" са написани в ранното юношество (18-19 години) от Клаус Ман, което води до прозвището „enfant terrible” сред немските писатели. Те показват манталитета на едно „загубено поколение”, търсещо нов начин за живот между двете войни извън политическите ограничения и сексуалните табута наложени от предишното поколение.
Густав Грюнтгенс коментира тогава: “С непоколебима любов той представя своите връстници във всичкото им начетено невежество, тяхната потискана липса на задръжки, чистата им порочност... Той не просто описва вярно новата младеж; вероятно има задача да й покаже правилния път.”