Разузнаването от древността до наши дни

През май 2001 г. публикувах книгата си „Български ловци на шпиони“ и смятах, че това е последният ми труд по темите на разузнаването и контраразузнаването. Особено след като година преди това с доцента генерал Петко Кипров издадохме произведението „Теория на контраразузнаването“. Оказа се обаче, че все още имам какво да споделя с българските читатели в тази област. През 2002 г. получих покана от департамент „Международни отношения“ към факултет „Политически науки“ на Нов български университет да проведа кратък курс лекции по дисциплината „Разузнаване и международни отношения“. В процеса на подготовка за курса преразгледах концепцията за разузнаването и контраразузнаването от нова перспектива. Осъзнах, че не само студентите, но и широката публика ще намерят полезно и интересно да научат повече за значението му през историята – от древността до наши дни. Това бе тема, която започнах в „Български ловци на шпиони“, но не успях напълно да разгърна.

Също така вярвам, че подобен труд би бил ценен както за студентите в Академията на МВР и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", където обучават специалисти по национална сигурност, така и за многобройните служители в българското разузнавателно и контраразузнавателно ведомство.

Дори аз самият, който мислех, че съм добре запознат с историята на разузнаването, останах удивен от важната роля, която то е играло във външната политика на различни държави през определени исторически периоди. Разбрах колко значимо е било доброто функциониране на разузнавателните услуги за силата и развитието на държави или империи; занемаряването му често водело до негативни последствия върху тяхното развитие. Много ключови исторически моменти могат да бъдат обяснени чрез влиянието на разузнаването върху взимането na решения във външнополитическата сфера.

Зададох си въпроса дали мога да предложа нещо ново в новата книга, тъй като напоследък са публикувани много творби със сходно съдържание - част от които представят общ поглед към историята. Спомням си пет заглавия: „Произходът на разузнавателните служби” от Френсис Дворник; “Пет столетия тайна война” от Ефим Черняк; “История на шпионажа” от Желязко Стоянов; “Енциклопедия on шпионажа” от Норман Полмар и Томас Алън; а също така “История шпионажа XX век”от Джефри Ричелсон. Чрез внимателния прочит тези книги ми вдъхновиха увереността да разгледам историята na разuznavaneto in a new light that is accessible and engaging for readers.