Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов

Чувството у човека, което надминава интуицията и сетивните възприятия – характеристики, присъщи и на животните, е мощта, която както подтиква към действие, така и се бори със суицидни тенденции. В повечето случаи то следва разума в рамките на двойката рационални модалности /мисъл – чувство/, дефинирана от Юнг. Но съществуват моменти, когато това подчинение се нарушава; тези мигове са нашите моменти на щастие, при които чувството избягва мисълта и отново заема своето място сред ирационалните модалности: усещанията и инстинктите, правейки живота ни примитивен като самата природа.

***

Инстинктът за живот срещу инстинкта за смърт, силата да общуваш и нуждата да се изолираш в търсене на себе си; желанието за новост противопоставено на стремежа да останеш верен на традициите; жаждата за щастие комбинирано с търсенето на истина; синдромът Ерос срещу синдрома Танатос – върху тези психологически концепции Антон Баев предприема първоначален опит за литературно-психологическо изследване на художественото творчество на Павел Вежинов.

Студията не е само анализ на литературата; тя предлага психологически поглед върху различни типове човешко поведение и архетипни модели реакция у съвременния човек. Основният му аспект е инстинктът към смъртта като проявление на деструктивността. Тази сила може да бъде насочена навътре, водеща до мазохизъм или самоубийство, или навън – проявяваща се чрез омраза и агресия. Психологическата проза на Павел Вежинов разглежда двата варианта как суицидната нагласа може да бъде избегната.

Изследването използва интердисциплинарен подход - синергия между литературознание и съвременна психология: от класическата психоанализа при Фройд през Юнг и Адлер до Курт Голдщайн, Каръл Роджърс, Ейбрахам Маслоу и Карен Хорни - всички те са били съв contemporaries of the Bulgarian writer.