Майка Гавриила. Аскетика на любовта

Майка Гавриила (1897-1992) притежаваше мъдрост в най-дълбокия смисъл на термина, както е описано в Стария Завет. Тя не беше само теоретик или философ, а личност с културно значение. Мъдрите й прозрения бяха тясно свързани с ежедневието й, което ѝ позволяваше да бъде духовен водач за онези, които се обръщаха към нея за съвет.

Тя богословстваше не единствено защото умееше да говори за Бога; истинската причина бе дълбоката ѝ молитвена практика. Не става въпрос просто за произнасяне на думи, а за човек, който самият е станал непрестанна молитва от сърце – точно както учат светците на Църквата тези, които са постигнали целта си да интегрират разума и чувството.

Не пристъпваше към Божиите тайни чрез логическите пътища на ума; тя се приближаваше до Него със смирение по начина, по който Той Самият първо е показал - чрез служба и любов.

Майка Гавриила бе забележителен наставник. Причината не беше в това, че играеше ролята на учител; а защото остана Негова ученичка през целия си живот. Затова думите ѝ оказаха толкова дълбоко въздействие върху всички нас.