Флотилия на надеждата

Темата за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война в последно време предизвиква много дебати в политическите, научните и културни среди. Известната роля на цар Борис III, Българската православна църква и Димитър Пешев, подпредседателя на Народното събрание, е добре позната.

По-малко известен факт сред изследователите е, че евреите започват да напускат България по море още от 1934 година.

През периода между 1939 и 1944 г. не само български евреи отплават от родните пристанища към Палестина; с тях пътуват също така евреи от Германия, Латвия, Литва, Чехословакия (протекторат), Полша, Румъния и Унгария.

За улесняване на морската емиграция се изгражда мрежа от организации и институции – включително местните пристанищни власти и дирекция „Водни съобщения”, както и капитаните и моряците на българските кораби. Някои от плавателните съдове като ветроходите „Св. Георги”, „Кооператор”, „Орион”, „Нептун”, „Шипка” и „Успех” превозват хора до палестинските брегове. Според проучванията на капитан Стойко Алатов тези кораби оставят Хайфа завинаги.

Други кораби като "Шипка" или "Цар Крум" са сменили имената си съответно на "Либертад" и "Салвадор", участвайки в морската миграция под панамския и уругвайския флаг.

За жалост опасностите при тези плавания водят до множество трагедии. Например корабът “Цар Крум” - преименуван “Салвадор,” тръгва от Варна с над 300 души евреини от Чехия и България; обаче попада в буря край Силиври след което се разбива о скалите със загуба на 230 човешки живота...

Една особено тежка трагедия настъпва при потопяването на кораб “Струма” от съветска подводница Щ-213 близо до Босфора: жертвите сред пътниците включват 103 деца, 269 жени and 406 мъже наред с целият български екипаж начело с капитан Горбатенко.

В България основният организатор за транспортировката по море e д-р Барух Конфино. Според данни предоставени от д-р Шломо Шеалтиел чрез изследователи като Атанас Панайотов і Мариана Кръстева той координира спасението на около 4600 евреи — сред които около 1900 имат българско гражданство; останалото количество идва главно от Унгария, Румъния, Полша , Австрия , Словакия та Германия .

Настоящето произведение - "Флотилия на надеждата", осветява забравената морска одисея през годините между 1934-1944 г., акцентираща върху ролята нa определени български кораби i техните экипажи .