Серенгети не трябва да загине

Книгата „Серенгети не трябва да загине“, която стана класика, заедно с последвалия я филм, коренно промени представите на европейците за Африка. Бернхард Гжимек е страстен защитник на идеята, че африканските степи трябва да бъдат признати като част от световното културно наследство и да се опазват с всички усилия. Считан за основоположник на съвременния туризъм, този немски биолог в рамките на няколко десетилетия радикално променя пейзажа и живота в Източна Африка. Много хора започват да посещават Танзания по следите на двамата природозащитници.

В царството на лъвовете, сред обширните равнини и звука от диви копита, сърцето на мистичния Черен континент бие с удивителна природа, заплашена от човешка намеса. През 1957 г., когато британските власти решават значително да редуцират територията на Националния парк „Серенгети“, баща и син германци взимат своя зебровиден самолет и малката полумаймуна маки и заминават за Танзания, за да преброят дивите животни и проследят тяхната миграция – задача никой преди тях не е предприемал. Оставяйки зад себе си комфорта у дома, Гжимек успяват да преброят стотици хиляди животни, изучават навиците им и дори се сблъскват със бракониери; среща с местните масаи води до ново приятелство между тях.

Представено с усмивка и чувство за хумор, съдържанието на книгата несъмнено ще остави читателя ангажиран. То остава изключително актуално днес при все по-голямата опасност пред дивата фауна. С любов към животните и немска точност синът и бащата са убедени в необходимостта „Серенгети“ да оцелее. Като живописен каталог тази книга показва богатото биоразнообразие в една от най-богатите екосистеми в света; Гжимек ни предоставят не само по-добро разбиране за Източна Африка но също така вдъхновението си към действие.

„Забележителна книга... Няма други двама като доктор Гжимек и неговия син, които толкова много са допринесли за природозащитническата кауза.“
Джералд Даръл

„Вдъхновяващ шедьовър.“
Робърт Коуи

„Класическо пресъздаване магията Серенгети.“
Филип Бригс

„Крайъгълен камък в областта естествознание.“
Сьорен Расмусен