The Hunt for Zerzura - The Lost Oasis and the Desert War

Този текст разглежда истинската история зад "Английския пациент", едно от най-малко известните, но изключителни събития по време на Втората световна война. През 30-те години на миналия век клубът "Зерзура" (наречен на изгубена оазис в либийската пустиня) се събирал веднъж годишно за вечеря в кафене "Роял" в Лондон. На пръв поглед членовете му били космополитни авантюристи, които удовлетворявали страстта си към пътуванията през пустинята с автомобили и самолети, търсейки загубени оази и древни градове от изчезнала цивилизация.

В действителност обаче те картографирали пустинята с военни цели – маркирали важни кладенци и проверявали терена. Членовете на клуба произхождали от държави, които скоро щели да станат врагове, а приятелството между тях скривало жестока конкуренция. Мусолини имал амбицията да направи Египет централната част на новата италианска империя, докато британците - за които Суецкият канал бил стратегически важен - били решени да запазят контрола над страната.

Когато войната започнала през 1939 година, Ралф Баголд основава Дългосрочната група за действия в пустината с цел да шпионира и саботира напредването на осевите сили към Кайро под командването на Ромел; паралелно с това неговият колега от клуба граф Алмаси се опитвал да измъкне египетския началник щаб от Кайро и успял да внедри германски шпиони. И двамата използвали знанията си за пустинята и уменията придобити при опасното търсене на оазиса Зерзура, като всеки един заблуждавал другия относно истинските си намерения. Разказвайки тази история, Сол Кели разчита както на интервюта със свидетели, така и на досега неизвестни документални материали от Великобритания, Италия, Германия, Унгария и Египет. Неговата книга е написана като трилър от Джон Бъкан или Фредерик Форсайт – с една ключова разлика: тя е истина.