Лотосът и квантът

Защо съществува нещо, а не просто нищо? Как е възникнала вселената? Има ли тя творец? Възможно ли е да се говори за нейното начало или край? Ако това е така, какво е имало преди "големия взрив" и какво ще настъпи след "големия срив"? Реална ли е вселената, или пък може би не е нито реална, нито нереална, или комбинира двете аспекта? Дали физическите закони са толкова точно формулирани, че да доведат до появата на съзнанието, или неговото възникване представлява чиста случайност? Може ли съзнанието да продължи да съществува без физическа основа дори след евентуалния край на вселената? Наистина ли сме били част от космическия план и какъв смисъл носи нашият живот в контекста на безкрайността на Вселената?

В един динамичен и изключително интересен разговор двама образовани мъже – Матийо Рикар (бивш учен във Франция и сега тибетски будистки монах) и Трин Сюан Тхуан (известен астрофизик от Виетнам) – търсят решения на тези важни въпроси. Те успяват да намерят множество общи точки между будистката космология и модерната физика, без обаче да игнорират значителните различия помежду им. Това представя още едно интелектуално преживяване след “Монахът и философът”.

„Религията на бъдещето ще бъде свързана с космоса. Тя трябва да надхвърли концепцията за личен Бог и да избегне догмите. Чрез обединение на природните явления с духовността, тя трябва да се базира на религиозното усещане за опитите със света около нас – както материалния свят, така и духовния – които ще бъдат разглеждани като осмислена цялост. Будизмът идеално пасва към това описание […]. Ако има религия в синхрон със принципите на съвременната научна мисъл, то това определено е будизмът.“
Алберт Айнщайн