Алхимикът / Луксозно издание

Алхимикът взе една книга, която някой от кервана беше донесъл. Тя нямаше корица, но той успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Той познаваше легендата за Нарцис – красив млад мъж, който ежедневно се отправял към езерото, за да възхищава се на собствената си красота. Бил толкова обсебен от себе си, че веднъж паднал в водата и се удавил. На мястото, където загинал, израснало цвете с името нарцис.

Но историята на Оскар Уайлд не свършва така. В нея е описано как след смъртта на Нарцис ореадите – божества на гората – видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - попитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не ни учудва факта, че тъгуваш по него - продължили ореадите.
- Всички ние го преследвахме из горите, а единствено ти можеше отблизо да виждаш неговата красота.
- Ами той действително ли беше красив? - запитало езерото.
- Кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – удивили се ореадите. – Все пак всеки ден той навеждаше глава над твоят бряг.

Езерото замълчало за малко и след известно време проговорило:
Плача за Нарцис; обаче не забелязах колко е привлекателен. Тъгувам по него защото всеки път когато лягаше край мен, аз виждах отражението на моята собствена красота в очите му.

– Каква прекрасна история! – възкликна Алхимикът.”
Паулу Коелю