История на златодобива по българските земи

Природните условия в България играят съществена роля за развитието на златодобива в историческите области Мизия, Тракия и Македония. По време на разцвета на енеолитната цивилизация в Европа, около 4500-4000 г. пр. Хр., тук е било извлечено и обработено първото злато в света. През Античността, тракийските миньори - известни като бесите, активно експлоатират находищата на злато и сребро в района на Халкидическия полуостров, планината Пангей, Родопите и западна Тракия през продължение на хилядолетия. В периода на Филип и Александър Македонски се провеждат значителни минни операции, сравними по мащаб с изграждането на египетските пирамиди; годишното производство достига впечатляващи обеми. При Римската империя добивът на злато и сребро продължава във всички рудници, а хиляди работници са ангажирани по реките Огоста, Струма и Марица.

В книгата е направен анализ относно количеството изкарано злато между 1400-1900 г., което възлиза на 73 тона. Също така накратко се обсъжда ситуацията със златодобива през ХХ век у нас, където се отчита общ добив от около 100 тона основно от медно-златните мини "Челопеч" и "Елаците". Към края е приложен подробен списък със селата, които са били част от старинния процес по добиване на злато в региона.