Места на памет Т.II: От архива до емблемата

В основата си, понятието "място на памет" обединява две категории реалност: една осезаема и материална, която се вписва в контекста на пространство, време, език и традиции; и една символна реалност с историческо значение. То е създадено да включва както физически, така и символични обекти, свързани чрез общи характеристики. Именно това "нещо" е ключовото. Всеки го усеща инстинктивно и донякъде неясно. Задачата на историка е да проучи това явление, да разкрие неговите механизми, да го анализира по слоеве и пластове, за да открие основната му същност и да го отличи от имитациите или оптическите заблуди – тоест да даде име на онова, което трудно може да бъде назовано.

Местоположението играе роля при ексхумация, но не е най-важното в работата на историка. По-значимо за него е не просто идентифицирането на конкретно място, а разглеждането на факторите които правят това място значимо като паметник. Подходът към един такъв паметник изисква повече от простото проследяване на неговата история. В крайна сметка всяка единица – било тя материална или идеална – която хората или времевият поток са трансформираli в символен компонент от мемориалното наследство на определена общност представлява място на памет.
Пиер Нора