Quindici tesori delle terre Bulgare

Димитър Овчаров е археолог и член на Археологическия институт при Българската академия на науките. Той се занимава с изследвания в областта на българската и византийската култура през Средновековието. Научният му интерес обхваща различни аспекти от средновековното изкуство, религиите и езическите ритуали на прабългарите, както и особеностите на военното и религиозно строителство от този период. Написал е дисертации по теми като "Строежът на укрепления в българските земи през ранния византийски период" (1973) и "Рисунки и стенописи - източник за данни относно историята, материалната и духовна култура в средновековна България".

Овчаров има над 200 публикации, включително няколко монографии: "Византийски и български крепости от V до X век" (1982), "Средновековни рисунки в България" (1982), "Макар да живее добре, човек умира" (1992), "Омуртаг - великият хан и неговата воля като суверен на българите" (2002), "Въведение в протобулгарската култура" (2002). Освен това той участва в съставянето на произведения като: "Паметници на византийското изкуство в България - IV-VII век" (1978), "Старите български столици - Плиска, Велики Преслав, Търновград" (1980) и “Великият царски дворец във Преслав. I. Резиденцията на патриархa през X век” (1991). Вече повече от тридесет години той ръководи археологически разкопки, включително тези в Велики Преслав.